Позволявам си в този постинг да кача изказването на Любен Дилов-син пред Ядрения форум "Булатом", заради небивалото впечатление което ми направи и заради неистовата правота на думите му...

Атомното средновековие

"......Госпожи и господа всеки век си има своето средновековие, но нашето сякаш подрани. След Фукушима, в много отношения събралите се днес тук, се оказаваме хора, изпреварили времето си. А както казва Станислав Йежи Лец – изпреварилите времето си, понякога е необходимо да го изчакат на определените от правителството за това места. Да благодарим на Бога, на правителствата и на организаторите на Атомния форум, че изчакваме времето си тук, на Черноморската Ривиера, а не на местата, които е имал пред вид Станислав Йежи Лец!

Не се шегувам, когато казвам, че живеем в средновековна среда. Във време, когато рационалният разум отстъпва на тиражираните от медиите политически вуду-практики, на наричанията, на масовите внушения. Няма никаква разлика между това да спориш колко точно е опасна ядрената енергия и спорът имал ли е Адам пъп, или не.  Човешките жертви, дадени вследствие от изобретяването на двигателя с вътрешно горене, спрямо жертвите на атомната енергетика,  се съотнасят приблизително както жертвите от войните спрямо жертвите, причинени от задушаване с билярдна топка.  И въпреки това, ние в момента сме страна в мощен схоластичен спор, в който политици, експерти и учени, плащат поредния данък обществено мнение, заплашващ не просто да изправи света пред нова енергийна криза, но и за пореден път да забави развитието на фундаменталните науки.

Целта на моето изказване днес тук не е да ви убедя,  в неща, които вие сте си мислили неведнъж. Особено през последните месеци. Целта ми е да ви вдъхна хураж, заставайки пред вас .Защото аз съм  един типичен евпорейски интелектуалец, издаващ прочуто европейско либерално списание, чието място – според общите практики – не би следвало да е на атомен форум, а на зелено антиядрено сборище, където да пия бира и да натискам поетеси по храстите. Но аз съм тук, за да ви кажа, че живеем в средновековие, което изисква повече от всичко друго мъжество на разума.  Това мъжество се изисква не само, за да отстояваме мнение обратно на мнението на мнозинство. Това е съдбата на всеки, занимаващ се с наука и прогрес. Изисква се мъжество да  живееш сред  смазващо мнозинство от хора, които няма никаква представа как рабоят нещата около тях. Защо хладилника е студен, а печката гореща, как работи  компютъра, как се движи автомобила, защо тече ток… Въпреки наученото в училище, за над 95% от човечеството общуването с научните достояния, внедрени в бита си  си остава ежедневна магия, за която те дори не си дават сметка. И това е едни от най-забавните аспекти на модерното средновековие. И най-мрачните, същевременно.  Те дори не се сещат, че преди да светне електрическата крушка, тя е светнала в нечии глави, които са били точно толкова хулени и пренебрегвани от държавниците, колкото и днес са хората, в чиито глави светят идеи.

Аз принадлежа на едно от последните поколения, обучавано от комунизма да врява в колективната правота на индивидуалното невежество. Впрочем вярата, че много хора са прави, защото са много, не е запазена марка на комунизма. Конформизмът е вездесъщ и едно от най-конформните моди напоследък е противопостовянето на екологичното мислене на ядрената енергетика. Разбираемо е, че за комплексирани хора, които се колебаят в  понятието си  за думата „малко”  между доходите и пенисите си, идеята, че от разцепването или синтеза на ядрените ядра се добива най-незастрашаващата околната среда електроенергия, която кара телевизорът им да работи, е сложна. За тях е разбираемо. Неразбираеми и вредни са политиците, които яхват тази безпросветност, тази свещена простота и се превръщат в бабичките, мъкнещи съчки към кладата на Джордано Бруно, надявайки се да се огреят на мимолетната слава на този огън.  На тези хора ние с вас трябва да се противопоставим най-вече и срещу тях е необходимо мъжеството на разума, за което ви говоря.

Защитата на ядрената енергетика не е противопоставяне на зелените, нито пък е вкопчване в някаква в клиентски кръг, в научно-промишлена секта, както се опитват някои медии в България да го показват. Защита на ядрената енергетика е чисто и просто част от вечната игра на знаещите срещу незнаещите, на индивидуалното знание срещу колективното невежество.  Вероятно е по-лесно да си представиш вятъра от атома, затова и по-лесно си представяш енергия добита от ветрени генератори…

Аз имам лично изстрадан път до тези разсъждения. Може би някои си спомнят, че съм един от основните виновници за прослувутото ядрено Ку-Ку от декември 1992 година, което изправи на нокти цяла България. Тогава една шега очерта границите на отказа от мислене далеч извън географските ширини на България.Искам да ви кажа, че след като прагматичиня протестански немски дух може да се зарази от необходимостта да се робува на зеленото обществено мнение и да принесе цяла една индустрия в жертва на политическото си оцеляване, надеждите за бъдещето на мирния атом не са много.

Един ядрен генератор в една държава – независимо дали е Пакистан, България или Германия е генератор и на обществена енергия, на кръг от учени, висококвалифицирани работници, експерти в различните области на знанието, включително и еколози. И ако светът се откаже поголовно от ядрената енергетика, този кръг от знание няма как да легне в сянката фотоволтичните батерии. Той ще се претопи и изчезне, прекъсвайки една от най-интригуващите и перспективни линии на научно развитие на човечеството.

Какво ще струва на Германия отказът от атомна  енергетика до 2012 година – и най-вече този отказ включва ли и отказ от внос на енергия, добита от държави, притежаващи атомни централи? Защото, ако не включва, то подходът на германците е доста странен – и да си го кажем направо – леко нечестен спрямо очакмванията на зелените за „пълен отказ” от атомна енергия. И един европейски въпрос с леко егоистичин привкус – не е ли  по-добре педантичните геманци да управляват ядрени централи, отколкото артистичните франзуци. Колко ще струва н зелените този зелен ход  в емисии на СО2?

Има ли възможност дебатът за бъдещето на ядрената енергетика да постави началото на един много по-важен дебат – този за бъдещето управление на света, не от парто- или плутокрация, а от научните елити, които да преодпределят стратегиите за развитие на обществото. Не че учените са безгрешни, но се оказа – в крайна сметка – на фона на популизма и пълната морална деградация на политическите елити, че учените са поне по-честни и по-морални..."