Състоянието на Рокфелер, най-богатия човек в света за времето си преди около 100 години, възлиза на малко под един милиард долара.
     Направо бедняк в сравнение с Бил Гейтс и неговите над 50 милиарда, нали? Обаче, ако се отчете и инфлация от примерно 4 процента годишно, то покупателната способност на този милиард се равнява на около 50 „днешни“ милиарда.
    Под термина инфлация се разбира намаляването на покупателната способност на парите. С други думи, ако преди пет години човек можеше с пет лева да си купи цигари, да пие една голяма водка с кола и да се прибере с такси, то сега изпълнението на тази програма със сигурност ще му струва повече.

Нужната инфлация

Няма еднозначно обяснение защо има инфлация. Има няколко теории, но те са по-скоро интересни само за икономистите. Важ­ното е, че всеки усеща ефектите от нея.
Инфлацията е като антибиотиците. В подходящите дози е полезна, но изпусне ли се от контрол, действа убийствено. По-високото (но не прекалено) ниво на инфлация показва икономически растеж. Дефлацията, т.е. увеличаването на покупателната способност на парите, всъщност е много лош знак за икономиката.
        А как се измерва инфлацията? В България с това се занимава Националният статистически институт (НСИ).
При нормална ситуация растежът на доходите е поне равен на инфлацията. Драма се получава при неконтролирана инфлация, превръщаща се в свето зло превъплъщение – хиперинфлацията. Тогава покупателната стойност на парите намалява много по-бързо от увеличаването на номиналните доходи. Помните ли 1997?

Инвеститори, кредити и инфлация

Важно е обаче отчитането на инфлацията при инвес­тирането. Ако човек вложи 1000 лева при 10 процента годишна възвращаемост, на десетата година ще се е получила хубавата сума от 2594 лева. Ако се отчете и инфлацията, примерно по 5 процента годишно, ще се получи реалното нарастване на покупателната способност. Тя е 1553 лева. Има разлика, нали?
Винаги губещи си остават вносителите в „буркан банк“. Освен това може възвращаемостта на инвестицията да е по-малка от инфлацията. Тогава има номинални печалби и реални загуби. Затова най-уязвимите инвестиционни инструменти са тези с фиксирана възвращаемост, като например депозити и облигации с фиксирани лихвен процент. Те носят по-малък инвестиционен риск, но пък голям инфлационен такъв.
      Добре защитена от инфлацията инвестиция са недвижимите имоти и съответно АДСИЦ. Недвижимите имоти в повечето случаи се купуват с кредит. Как се отразява инфлацията на хората, изтеглили ипотечни кредити? Ако е фиксиран лихвеният процент и банката няма право да го променя едностранно, то това е полезно за клиента. Това е така, защото доходите му се очаква да са индексирани с инфлационното нараст­ване. Така с изминаване на времето ще плаща с по-евтини и по-евтини пари. Типичен пример, макар и доста краен, е начинът по който много хора в началото на 90-те си изплатиха апартаментите с по две-три заплати. Банките естествено не са алтруисти и искат да запазят печалбата си. Затова в договорите си оставят възможността да променят лихвения процент. В повечето случаи той е вързан за някакъв индекс, който реагира на промените на инфлацията.
       Акциите в дългосрочен план са инвестиция, която е добре защитена, тъй като приходите на компаниите се движат с темповете на инфлацията. Та нали те продават стоките и услугите, чиято цена я определя. Това важи за пазара на акции като цяло и за да се възползва човек от тази сигурност, трябва да е добре диверсифициран. Индексът SOFIX се е покачил за период от шест години с около 45% годишно, сравнено със средната инфлация от около 5%.
       И все пак не инфлацията е най-важна, а растежът на икономиката. Ако състоянието на Рокфелер се отчита като процент от американската икономика, то той е бил около 2.5. В днешно време това би значело около 310 млрд. долара, правещи Бил Гейтс по-бедния от двамата.

Как се пресмята

     Влизате в супермаркета, взимате си кошница, започвате да слагате всичко, което ви трябва, в нея и плащате. Ако след месец влезете в същия супермаркет и си напълните кошницата със същите неща, то промяната в това, което заплатите, ще се дължи на инфлацията. Е, в ролята на супермаркета е икономиката с нейните стоки и услуги, а ролята на клиента се изпълнява от НСИ. Наборът от стоки и услуги, които се избират от НСИ, се нарича потребителска кошница. В момента кошницата се състои от 31 606 обекта, на които се следят цените. А защо хората имат различно субективно усещане за инфлацията? Кошницата е много голяма и не всеки ползва всичките стоки и услуги. Ако се промени цената на месото, това ще се отрази на инфлацията, но вегетарианците реално няма да усетят никаква разлика. За разлика от месоядните.