На 4 юни тази година беше обявено началото на предпроектно проучване за изграждане на подводен електропровод, свързващ електроенергийните системи на Румъния и Турция. В официалното съобщение на румънския системен оператор Transelectrica SA се казва, че компанията е сключила едногодишен договор с шведската Vattenfall Power Consultant AB за извършване на услуги за проучване, оценка на въздействието върху околната среда и разработване на технически спецификации на стойност 1,24 млн. евро. Проектната идея предвижда изграждане на високоволтов постояннотоков кабел (HVDC), който да свърже Констанца (Румъния) с Пашакьой (Турция).

 Планираният преносен капацитет на електропровода е 600 MW (напрежение 400 kV), като пускането му в експлоатация се предвижда до 2018 г. Една четвърт от финансирането на проучването ще бъде поета от друг румънски енергиен гигант – Nuclearelectrica. Очаква се изграждането на съоръжението да струва над 400 млн. евро.

  Двама се карат, трети печели

Причината за този проект не е нова. Идеята се появява през 2004 г. когато е сключено споразумение за сътрудничество в тази област между Турция и Румъния. Официално двете страни изтъкват основателни причини за реализацията на подобен проект. Румъния желае да осигури по-лесен експорт на енергия, особено с оглед на проектите за нови генериращи мощности в южната чест на страната (2 x 700 MW нови блокове в АЕЦ "Черна вода", около 1000 MW вятърни централи и още 1000 MW инсталирани в ТЕЦ). От своя страна Турция търси възможности да покрие недостига от електроенергия и стремителното нарастване на търсенето през последните години (над 8% средно повишение на годишна база), като избегне плащането на таксите за трансграничен пренос през България. Това е шанс дори за Украйна, която внася около 320 млн kWh годишно в Румъния.

 На практика разговорите в тази посока започват след преустановяване на износа на електричество от България за Турция през 2003 г. Това се случи след разразилия се спор и замразяване на дългосрочното споразумение, според което турски компании трябваше да изграждат инфраструктурни проекти у нас (ВЕЦ комплекс "Горна Арда") срещу внос на енергия. И макар че разговорите за подновяване на междусистемния обмен бяха стартирани на няколко пъти, от тогава и до днес енергийната граница между страните остава затворена.

 Преди развалянето на споразумението почти 90% от износа на България е за Турция. Само за периода 2000-2003 г. износът възлиза на около 4 TWh. За изминалите 6 години българската енергетика не може да се възползва от недостига в Турция и да изнесе излишните количества, които може да произведе. Допълнително системният оператор пропуска да реализира приходи от такси за трансграничен пренос. При положение, че възобновяването на обмена между двете страни се бави, Румъния явно очаква да спечели от спора като "шунтира" трасето на българската преносна система и реализира директен износ през Черно море.

Присъединяването на Турция

В геополитически аспект Турция все по-настойчиво върви към присъединяване към ЕС. Членството й в НАТО и подкрепата на САЩ за европейската интеграция на страната са ясни индикатори за развитието на преговорите в дългосрочен план. Едно друго присъединяване обаче се очаква да стане факт преди това към ЕС. Още през 2007 г. Турция трябваше да се присъедини към UCTE – съюза за координация на преноса на електричество (българският системен оператор ЕСО ЕАД е член от 2004 г.). Членството в съюза гарантира общи правила, техническа взаимопомощ и условия за реализиране на интегриран европейски пазар. Засега няма официално становище на какво се дължи закъснението но според работните графици в края на 2009 г. енергийната система на Турция да трябва заработи синхронно с тази на UCTE. След този етап страната ще има активна роля в реализацията на системата "MEDRING" която трябва да свърже електропреносните мрежи на страните около Средиземно море.

 От интегрирането на страната в регионалния енергиен пазар най-голям интерес имат Румъния и България. От 2001 до 2008 г. консумацията на електроенергия в Турция нараства със средногодишен темп от 8,5 %. Консумираните през 2008 г. 198 TWh представляват ръба на възможностите, които централите в страната могат да произведат. Прогнозите преди настъпването на икономическата криза сочеха че през 2009 ще се наблюдава недостиг на енергия и дори изключвания от претоварване в системата.

 Въпреки кризата, в страната текат необратими процеси, свързани с ръста в потреблението. Наблюдава се интензивна урбанизация и индустриализация, населението е относително младо и се увеличава в демографски план. Ето защо изчисленията на Министерството на енергетиката и природните ресурси показват, че настоящата инсталирана мощност от 40000 MW трябва да се удвои до 2020 г., за де се покрие очакваното потребление. За да се реализират необходимите проекти, в страната се рамка с подготвя законова благоприятен инвестиционен климат. Залага се на производствен микс от ВЕИ, ТЕЦ (на газ и въглища) и дори АЕЦ. Въпреки това, изграждането на нови мощности се очаква на моменти да изостава от търсенето и страната ще трябва да разчита в известна степен на вноса. За 2007 г. той е бил 846 млн. kWh. Въпреки че като отношение процентът на внос е малък и е трудно да се прогнозира какви ще са нужните количества в бъдеще, е ясно, че страната може да се превърне в основен пазар за енергия, произведена у нас и в Румъния.
В турската енергетика има още няколко положителни фактора, що се отнася до потенциала за търговия:
От 2001 г. в страната действа законодателна рамка, въвеждаща частично пазарен механизъм с привилегировани потребители, двустранни договори и балансиращ пазар (подобно на този у нас).
Повече от 50% от консумацията е от индустриалния сектор.Вече действа режим за 24-часово известяване на графиците на пазара.

 Така при отварянето на енергийната граница може да се очаква бързо сключване на сделки, тъй като моделът е близък до този в региона и предлага достатъчно гъвкавост за трансграничен арбитраж и реализиране на излишъците в Румъния и България. 

 Шансът за България

 Българската и турската енергийна система са свързани посредством два въздушни електропровода с напрежение 400 kV

От пoдстанция Марица Изток 3 до пoдстанция Бабаески.От пoдстанция Марица Изток 3 до пoдстанция Хамитабат. Различни проучвания показват, че настоящите връзки могат да гарантират над 550 MW трансферен капацитет от България към Турция. Нашата система може да пренася и енергия от Румъния, Сърбия и Черна гора. В определени моменти Турция може да изнася енергия за Гърция или през България към Хърватия. Ако българското правителство и ръководството на БЕХ успеят бързо да достигнат до положителна развръзка на казуса с прекратения износ, това може да донесе редица ползи: Осигуряване на допълнителен пазар за произведената у нас енергия. Това е особено важно за успешната реализация на големи проекти за нови генериращи мощности, тъй като ще доведе до допълнителна диверсификация и разширяване на потенциалния пазар. Освен сделки с базов товар, интегрирането с турската система ще позволи да се реализират и моментни излишъци в България, които ще се все по-често срещани с увеличаване дела на ВЕИ. Енергийната ни система реално ще приеме ролята на "хъб" за региона. Осигуряването на възможности за трансграничен обмен ще доведе до повишаване на приходите от таксите за преносен капацитет. Освен по-важното положение от техническа гледна точка, след интегриране на Турция една обща енергийна борса в София ще изглежда все по-реален проект. БЕХ, НЕК и частните енергийни компании ще имат възможност да се включат в процеса на либерализация, а защо не и в приватизацията на турския енергиен сектор. Ако изпреварим Румъния и първи започнем износ, ще се отвори поле за съвместна работа на техническо ниво, пазарна концепция и механизми и т. н.

 Следователно България и българската енергетика има най-голям интерес за бързо възобновяване на търговията с Турция (заедно с присъединяването й към UCTE). Затова и повторното отваряне на енергийната граница и успешното противопоставяне на плановете на Румъния би трябвало да са едни от основните задачи пред енергийната политика на следващия кабинет. 

 Таблица. Очакван ръст в потреблението на електроенергия в Турция
 

Източник: TEİAŞ

Дори след прекратяване на износа за Турция, страната ни е нетен износител на енергия. През 2005 г. износът възлиза на около 6000 GWh, през 2007 г. – 7800 GWh, а през изминалата година е бил 5360 GWh. Над 70% от този износ е реализиран от НЕК ЕАД....
.....взето назаем, и сблагодарност от сп."Ютилитис"....