I. Кратък преглед на основните проблеми пред българската енергетика

Като въведение ще се опитаме да направим общ преглед на основните проблеми на българския енергиен пазар ,като се опитаме да запознаем аудиторията с обстоятелствата и основните проблеми пред българската енергетика и регионалния енергиен пазар като част от общия енергиен пазар на Европейския съюз. В съвременния свят енергийният сектор заема ключово място. Той е основа на цялостното икономическо развитие. Без него на практика животът е немислим. Същевременно той е най-значимият пряк консуматор на невъзобновими природни ресурси и източник на увреждания на природната и жизнената среда. Както убедително показва и близкият опит на България той има изключително сериозни вътрешно- и външнополитически и икономически измерения и е един от основните фактори за тенденциите на развитие на страната. Не на последно място с енергийния сектор са свързани и сериозни финансови интереси, които влияят върху посоката на неговото развитие.

Първия основен проблем, който ще се спрем е нарастващото потребление на енергия в регионален и световен мащаб.

В глобално отношение търсенето на електроенергия нараства. До 2030 г. световните енергийни нужди се очаква да се повишат с 60%. Според данни на EIA ( Energy Information Administration), в таблицата по-долу е представена графика, от която е видно , че за период от 20 години потреблението ще нарасне значително, което ще доведе и до нуждата от повишаване на производството от 10 TKWh през 1990г. на 33 TKWh през 2030г.

Понастоящем енергийните нужди на глава от населението в Азия, Африка и Южна Америка са само част от енергийните нужди в ЕС. Нововъзникващите икономики на Китай и Индия със сигурност ще увеличат енергийните си нужди и ще окажат влияние върху този баланс в близко бъдеще. През последните 10 години потреблението на петрол например се увеличи с 24%, от 84 мил. барела на ден през 2005г. До 113 мил. барела на ден през 2030г.

Ситуацията в енергийния сектор на Европейския съюз, част от който е и българската енергетика е подобна. Според изнесени данни на “Union for the Co-ordination of Transmission of Electricity” (виж приложение) нетното производство на електроенергия от 2004г. до 2007г. в ЕС е нарасвало с около 0.5 TWh на година като достига 2607 TWh.

След този кратък преглед на развитието на световната енергетика, нека да обърнем поглед и към състоянието на българската енергетика.

Брутното производство на електрическа енергия за 2007г. Е 43.1% TWh, което е с 5.2%по-малко от производството през 2006г, но имайки предвид че в рамките на поетите ангажименти за присъединяване към Европейския съюз, България спря два ядрени енергийни блока на АЕЦ „ Козлодуй”,всеки от по 440 Mw. Търговския износ на електрическа енергия е 4,5 TWh, което е 10% от брутното производство,

а крайното потребление на ел. енергия за 2007г. възлиза на 29.3 TWh, което е с 3.6% повече от 2006г.и според НЕК ЕАД тенденцията на растеж ще се запази, имайки предвид, че на балканския полуостров годишно има недостиг на електроенергия в размер на 14 TWh.

Всички тези данни показват само едно, че потреблението ще нараства с сериозни темпове и енергетиката като основен макроикономически показател на икономиката ще е поставена пред сериозно предизвикателство. Нарастването на брутния вътрешен продукт и потреблението на енергия в България изисква допълнителни инвестиции в нови производствени мощности.

Друг основен проблем, който трябва да разгледаме е нарастващата цена на енергийните ресурси.

Следвайки неизменно законите на пазара завишеното потребление на енергия е неизменно свързано с повишено търсене на същата, което пък от своя страна води до по-високи цени на енергоносителите.

Независимо от трите ценови сценария, цените на енергоносителите със сигурност ще бележат траен темп на растеж, като в усреднения вариант до 2030г. цените ще бележат 50% увеличение.

Засегнатите два проблема за растежа на потреблението и цените на енергията неизменно повдигат въпроса за енергийната зависимост на националната икономика.

Енергийната зависимост е съществен проблем на националната сигурност на всяка страна. За България тя е от особено значение както поради традиционни и нови фактори, така и поради динамичното развитие на европейската енергийна инфраструктура, целесъобразното участие в която предопределя надеждността на енергийното развитие на страната.

Няколко са ресурсните, структурните и икономическите фактори на енергийна зависимост на страната:

- Ограничените енергийни ресурси, оценявани на около 200 туг/чов., при средно за света около 2000 туг/чов.;

- Енергоемкостта на националната икономика и енергийното обслужване;

- Големият внос на енергийни ресурси – около 65 – 70 % от употребяваната енергия,  при това 100 % от газа и ядрените горива и огромна част от нефта от една страна – Русия;

- Технологичната обвързаност – значителна част от енергийните обекти са доставени предимно от Русия. Тяхното поддържане, ремонт и модернизация изискват определени, понякога безалтернативни доставки. Пример – специфичните горивни елементи на ядрените ни реактори могат да бъдат доставяни само от Русия, която след изгарянето им в АЕЦ “Козлодуй” ги приема само за преработване. Построяването на национално хранилище за радиоактивни отпадъци е скъпа и още нерешена задача;

- Растящите потребности от внос на висококачествени енергийни ресурси – газ и нефт. Преодоляването на диспропорциите в структурата на енергоносителите, в частност развитието на битовата газификация води до ръст на потребностите от природен газ. Потребностите от нефт от 267 PJ през 1996 г. към 2020 г. нарастват до около 640 PJ (около 2.4 пъти);

Националната енергетика се нуждае от допълнителни инвестиции. Интернационализирането на инвестирането би съдействало за повишаване на енергийната ни независимост.

Трябва да отбележим и наличието на други съществени проблеми в енергийния сектор като:

-         недостатъчната либерализацията на вътрешния пазар на ел. енергия и природен газ и регулацията от страна на държавата;

-         енергийна структура на националното стопанство и степен на автоматизация на основни производствени процеси;

-         недостатъчна енергийна ефективност;

-         амортизиране и затваряне на съществуващи мощности и забавено създаване на нови;

-         проблеми с човешките ресурси;

-         въздействие върху околната среда;

II. Сигурност на енергоснабдяването

Енергийната сигурност означава снабдяването с енергия да отговаря на търсенето по начин и на ценови нива, които допринасят за постоянно икономическо развитие.

Сигурността на енергийните доставки представлява състояние на защита на отделните граждани, обществото, икономиката и държавата от заплахите, свързани с надеждното горивно и енергийно обезпечаване. Безопасните, надеждните и достъпни източници на енергия се явяват основа за икономическата стабилност и развитие на държавата, те играят важна роля в енергоспестяването, енергоефективността, и за използване на технологии и иновации в областта на енергетиката. Енергийната политика на страната в дългосрочен аспект трябва бъде насочена към постигане на ниско въглеродна структура на енергийния баланс, включително и чрез развитието на ядрената енергетика.

Сигурността на доставките не може да се счита само за национален проблем. Перспективата за един голям европейски пазар за природен газ и електричество, който да се ръководи от общи правила, е силен стимул за нови инвестиции. Средствата за справяне с такъв проблем имат трансграничен характер и ще са извън индивидуалните възможностите на всяка една отделна страна. По-конкретно, развитието и оперирането на трансевропейските енергийни мрежи в бъдеще трябва да бъде извършвано по един много по-координиран начин, поне на регионално ниво, ако искаме да бъдат избегнати бъдещи разриви.

Сигурността на снабдяването, чрез ограничаване на външната зависимост на ЕС и в частност на България, от вносни енергийни ресурси и диверсификацията на енергийният микс, както и развитието на единен енергиен пазар ще доведе до икономически растеж и увеличаване на заетостта и ще обезпечи сигурна и достъпна енергия за потребителите.

Сигурността на енергийните доставки неминуемо води до устойчивото развитие на националната икономика и естествен ръст на брутния вътрешен продукт.

Това твърдение можем да го подкрепим с данни от Енергийната стратегия на България до 2030г. на Министерство на икономиката и енергетиката, където е показано,че при спазване на описани в следващата глава методи и начини, националния БВП нараства 2 пъти до 2020г. и 4 пъти до 2030г. спрямо 2005г. при средногодишен ръст от 5.5%, а крайното енергийно потребление нараства с 56% до 2030г. при средногодишен ръст от 1.8%, което безспорно допринася за устойчивото развитие на националната икономика.

III . Устойчиво развитие на енергийната система

Устойчивото развитие предполага задоволяване на нуждите на настоящото поколение без това да намалява  или ограничава възможностите за задоволяване нуждите на бъдещите поколения.

Опитът в последните години показва, че традиционната енергетика не е така устойчива.Светът навлезе в ера на непрекъснато потребление, свързано с постепенно изчерпване на ограничените природни  ресурси и свързаното с това замърсяване на околната среда.

Действията и мерките насочени към постигане на устойчиво енергийно развитие на страната са изведени от основните предизвикателства пред българската икономика и енергетика, а именно: висока зависимост от внос на енергийни ресурси и същевременно 2 пъти по-висока от средната за ЕС енергийна интензивност на българската икономика. От тази гледна точка, действията трябва да са насочени към повишаване на енергийната ефективност, стимулиране на производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), развитие на ядрената енергетика, като основна част от политиката на страната за намаляване на климатичните промени, поощряване развитието на нисковъглеродно производство на енергия и устойчиво оползотворяване на конвенционалните енергийни ресурси.

За гарантиране на устойчивото развитие на енергийната система на България могат  да се формулират следните стратегически дейности и задачи.

1. Използване на географското положение

България е разположена на ключов кръстопът в Европа, през който минават транзитните газопроводи от Русия в южна посока и който свързва Гърция и Турция с европейската електрическа мрежа.Плановете в глобален мащаб на изграждане на транзитни газови коридори от Централна Азия до България, а оттам до Западна Европа, ще допринесат за превръщането на страната в алтернативен коридор на доставки от природен газ и при правилно управление ще доведат не само до сериозен финансов ресурс, но и превръщането на България в разпределителен и пазарен център.

2. Успешно изпълнение на големите европейски енергийни проекти

България трябва с компетентност и с отговорност да изрази своите икономически интереси и да ги защитава при оформянето на съответните договорни условия за построяването и функционирането на нейна територия на транзитните (съществуващи и бъдещи) нето и газопреносни мрежи.
Дилемата за България не е дали да има, или да няма транзитни нефто- и газопроводи през българската територия и акватория, а дали ситуацията, обусловена от географското положение на страната и сегашните и бъдещите енергийни нужди на европейските държави, може да донесе на българската държава и нейните граждани максимално възможните приходи при същевременно минимизиране на опасностите от нанасяне на екологични щети в акваторията и територията на страната в процеса на изграждане и най-вече на експлоатация на съответните газопреносни и нефтопреносни мрежи. Реалностите показват, че след нефтопровода Бургас – Александруполис се задава още по-мащабният нефтопровод – Бургас – Вльора, и то пак през България. И отново с начало в Бургас.Убедени сме, че успешното изпълнение на трансграничните проекти би имало сериозно социално-икономическо отражение.и би допринесло за устойчивото развитие на българската икономика.

3. Развитието на ядрената енергетика

Ядрената енергетика осигурява една трета от електроенергията в Европа,а делът и в България достига до 45%.Енергията от ядрени реакции осигурява минимален риск при доставка на енергийни ресурси и максимален икономически ефект в дългосрочен план. Надеждността й е много висока и не се влияе от метереологичните условия, а стойността на единица произведена електроенергия е една от най-ниските.

Ядрената енергетика може да допринесе за разнообразяването и дългосрочната

сигурност на енергийните доставки поради следните причини:

- ограниченото значение на суровината (естествен уран) и нейната наличност

- атомните електроцентрали се влияят много слабо от промените в цените на горивото, за разлика от другите видове електроцентрали.

- ядреното гориво, включително добива на уран, обогатяването му и производството на гориво, представлява приблизително 10-15% от общата стойност на производството на електроенергия. Освен това поддържането на стратегически резерви за консумация в течение на няколко години се осъществява лесно и без значително финансово натоварване за потребителите.

Развитието на ядрената енергетика осигурява конкурентноспособност на българската икономика и енергетика, решаване на проблемите свързани с осигуряване на сигурност и непрекъснатост на енергийните доставки на приемливи за обществото цени и изпълнение на приетите от страната цели за намаляване на факторите, влияещи негативно върху околната среда и климатичните промени. Основна особеност на ядрената енергетика е, че суровините за производството се разглеждат като местен източник, т.е. смята се че зависимостта от вноса е минимална.Други важни икономически аспекти в този сектор са осигуряването на сериозна трудова заетост и високо квалифицирани работни места, което води и всички изброени аспекти водят до естествен икономически растеж.В допълнение трябва да споменем, че до 2020г. се планира въвеждането на  нови енергийни мощности с обща големина 7000 MW.

4. Развитие и доизграждане на газовата инфраструктура

Като резултат от изграждането на нова газова инфраструктура и развитие на съществуващата се постига гарантиране на доставките и задоволяване на нарастващото вътрешно потребление. Прогнозите са за 2.5 млрд. куб. м. нарастване на количеството транзитиран газ. Участието на България в проекти като „НАБУКО” и „ЮЖЕН ПОТОК” ще повлияе неминуемо върху устойчивото развитие на икономиката и растеж на БВП.

5. Използване на възобновяемите енергийни източници

Възобновяемите енергийни източници са друг местен ресурс, който може да намали зависимостта от внос, да подобри сигурността на енергоснабдяването, да облекчи задълженията по опазване на околната среда и да допринесе за по-висока трудова заетост.

Необходима е значителна нова енергийна инфраструктура, за да се интегрира електричеството, генерирано от възобновяеми източници на енергия. Тази инфраструктура също така ще подобри ползването на нова и инсталирана производствена мощност на европейско ниво и ще помогне да се намали възможността за неефикасни инвестиции в производствени мощности.

През 2006 г. производството на електрическа енергия от ВЕИ в страната е 4254 ГВтч. Предвид факта, че 97,2% от произвежданата електроенергия от ВЕИ е от водни централи (за 2006 г.), а останалите 2,8% е от вятърни, то производството силно се влияе от климатичните условия.

6. Енергийна ефективност

Според доклад на ГД „Енергетика” на ЕК енергийната система на България е на едно от последните места по отношение на ефективност на системата.  Не би могло да се очаква българската икономика да бъде конкурентноспособна, след изразходва до 10 пъти повече енергия отколкото другите членове на ЕС.

С нормативна база и програмни документи в България трябва да се  създаде необходимата благоприятна среда за повишаване на енергийната ефективност и съответно конкурентноспособността на всички икономически сектори на страната.

И не на  последно място да споменем, че според прогнозите на Министерство на икономиката и енергетиката подобрената енергийна ефективност води 50% спестяване на първична енергия, равняващо се на 6 милиарда евро икономии от намален внос на енергийни ресурси до 2020г.

7. Емисии на парникови газове

Енергетиката е най-големият източник на серен диоксид и един от основните източници на азотни окиси, като спазването на екологичните изисквания е приоритетно за развитието на сектора.

Ядрената енергетика остава основен фактор в мощностния и енергийния баланс на страната и то при условията на висока технологичност и ефективност на производството без емисии на парникови газове. действие за поетапно намаляване на емисиите, вкл. оползотворяване на възможностите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; прилагане на интегрирани широкомащабни проекти за улавяне на въглероден диоксид; подкрепа на дългосрочните научно-иследователски дейности за модерни новаторски концепции за прилагане на технологии от следващо поколения.

В заключение можем да кажем, че предизвикателствата пред българската енергетика са огромни и сложни. Очертаните необходими стратегически дейности  за обезпечаване на сигурност, конкурентноспособност и устойчиво развитие на енергийната система на България са насочени към създаването на такава енергийна инфраструктура,че същата да може да поеме същите тези предизвикателства на новата икономическа ситуация и състояние на енергийните източници.

Сигурността на енергийните доставки неминуемо води до устойчивото развитие на националната икономика и естествен ръст на брутния вътрешен продукт.