До 2030 г. световните енергийни нужди се очаква да се повишат с 60%. През

последните 10 години потреблението на петрол например се увеличи с 24%, а

предвижданията са общите нужди да нарастват с 1,6% годишно. Зависимостта на ЕС от вноса нараства. Въз основа на текущите тенденции през следващите 20-30 години около 65% от енергийните нужди на Европейския съюз, с 50% повече от сегашните, ще бъдат задоволени от вноса, част от който се извършва от райони, които предизвикват притеснения във връзка с политическата стабилност. Резервите от основни енергийни източници са съсредоточени в няколко страни. Приблизително половината от газта, консумирана в Европейския съюз, идва от Русия, Норвегия, Алжир. При текущите тенденции през следващите 25 години световното потребление на газ ще се повиши с 92%. През последните две години цените на петрола и газта почти се удвоиха, а цените на електричеството ги последваха. Въпреки високите цени, глобалните енергийни нужди продължават да нарастват. През 2004 г.те се увеличиха с  4,3%, предимно в развиващите се страни. Само на Китай се дължат 75% от допълнителните нужди от въглища. Понастоящем енергийните нужди на глава от населението в Азия, Африка и Южна Америка са само част от енергийните нужди в ЕС. Само нововъзникващите икономики на Китай и Индия със сигурност ще увеличат енергийните си нужди и ще окажат влияние върху този баланс в близко бъдеще. Несигурността относно бъдещите цени на електроенергията, пазарната структура и условия и бъдещите промени на политиките за енергетиката и изменението на климата внасят големи рискове пред дългосрочните инвестиции в енергийния сектор. Това е особено важно за ядрената енергетика поради високите капиталовложения, свързани с изграждането на нови АЕЦ, и сравнително дългия период преди подобна инвестиция да започне да носи печалба. Поради това е важно да се направи опит за установяване на твърди политически рамки, така че условията за нови инвестиции да са ясни и предсказуеми.  Изграждането на новата АЕЦ във Финландия, въпреки че не се нуждае от правителствени субсидии, зависи от сигурна дългосрочна инвестиция, която ще бъде постигната посредством споразумение на заинтересованите страни, което гарантира фиксирана цена на енергията за собствениците/инвеститорите, които са предимно заинтересовани страни от хартиената промишленост.

Друг ключов въпрос за икономическото бъдеще на ядрената енергетика е да се разбере как печалбата от нейните търговски постъпления се свързва със структурите на пазара на електроенергия.

Инвеститорите предпочитат по-кратки периоди на възвръщаемост, което прави по-привлекателни инвестициите с по-ниски цени за изграждане и с по-кратък период на възвръщаемост. Периодите на възвръщаемост в областта на ядрената енергетика (при най-оптимистичен сценарий пет години) поради инженерни лицензни причини са много по-дълги, отколкото при газовите турбини с комбиниран цикъл (CCGT) или възобновените енергийни източници, които имат периоди на възвръщаемост само 2 години или по-малко.

Разходите за изграждане на атомни централи са два до четири пъти по-високи, отколкото за газови турбина с комбиниран цикъл CCGT. От трите главни компонента на цената за производство на атомна енергия – капитал, гориво и експлоатация и поддръжка – на капиталовите разходи се дължат приблизително 60% от цената, в сравнение със само около 20% за газовите турбини с комбиниран цикъл CCGT.

Икономическите рискове при атомните централи са свързани с главната капиталова инвестиция в началото и изискват почти безупречна работа през първоначалните 15-20 години от техния живот (40-60 години), за да се изплати първоначалната инвестиция. В допълнение, извеждането от експлоатация на централата и управлението на отпадъците означава, че през 50-100 години след спирането на реактора трябва да бъдат предоставени финансови активи.

Липсата на скорошен опит с новоизградени централи затруднява оценката на точните разходи за реактори от последно поколение. В миналото споровете относно отпускането на разрешителни, местната опозиция и източниците на вода за охлаждане, са забавяли изграждането и завършването на атомните централи и в САЩ и в Европа.